Шест елемента на създаването на структура за институционализиране на прототипирането
Създаването на структура за прототипиране насърчава приемането и утвърждаването на прототипирането като философия. Много компании възприемат прототипирането и като набор от идеи и методологии, които помагат за намаляването на риска при създаването на иновационни проекти. Институционализираното прототипиране обаче е рядкост. Тази статия представя проблемите, произлизащи от изграждането на прототипи, когато това е необходимо, а след това се вглежда в елементите, които структурират установената практика на прототипиране.
Статуквото: Изграждане на прототипи при нужда
Дори когато фирмите вникнат в процеса на създаване на иновации, няма гаранция, че изграждането на прототипи ще бъде внедрено на институционално ниво. Вероятно много служители знаят, че е добре да се прототипира – една идея ще се провали бързо, процесът ще се повтори, за да се направят подобрения, ще има обратна връзка от клиента, а заинтересованите страни ще купят дялове от компанията. Някои са запознати с методите за прототипиране. Това обаче не е достатъчно. Този подход представя изграждането на прототипи като положителна стъпка, но не и като задължителна такава. Рискът с всяко ново нещо ще бъде намален чрез изграждане на прототип, но ръководството често взема решение за прототипиране, когато това е необходимо, в зависимост от концепциите и проектите.
В повечето случаи дизайнерите на услуги, както тези в организацията, така и външните консултанти, не представят прототипирането като философия, която има нужда от стабилна структура. Повечето агенции за консултиране създават пространства за своите специфични цели, но животът на тези структури приключва, когато съответният проект е завършен. Консултантските агенции, които преподават дизайн мислене представят философията („трябва да прототипирате“) и най-новите методологии („ето как се прави“), но не помагат на компаниите да изградят структура за институционализиране на прототипиранетощото такива екипи и пространства не са били постоянна част от организацията.
За да сме точни, да се създават някакви прототипи е значително по-добре от това да не се създават никакви. Но при подобен подход с размита ефективност се появяват три проблема. Първо, по този начин се внушава, че тенденцията за изграждането на прототипи ще бъде краткотрайна. Така се обезценява истинското въздействие на прототипирането. Второ, при проектите, при които е взето решение, че то ще се използва, често се налага да се създаде такава структура от нулата. А най-лошото е, че може да се създадат неприятни за клиентите преживявания.
Има добро обяснение за липсата на институционализация на прототипирането. От една страна, компаниите нямат достатъчно екипи, които да прототипират всички иновационни проекти. Ако са наети консултанти, то се правят прототипи, но само за този проект, който просто е извадил късмет. Второ, тъй като различните проекти имат нужда от специфични ресурси за изграждане на прототипи, планирането на такава структура за прототипиране би било сложно. Освен това тя включва елементи, които могат да се окажат скъпи и да заемат място.
В повечето случаи дизайнерите на услуги, както тези в организацията, така и външните консултанти, не представят прототипирането като философия, която има нужда от стабилна структура. Повечето агенции за консултиране създават пространства за своите специфични цели, но животът на тези структури приключва, когато съответният проект е завършен. Консултантските агенции, които преподават дизайн мислене представят философията („трябва да прототипирате“) и най-новите методологии („ето как се прави“), но не помагат на компаниите да изградят структура за институционализиране на прототипирането.
Противно на това, много фирми се вслушват в обратната връзка на групи от клиенти. Не се прилагат всички методологии за изследване, с които разполага дизайнът на услуги, но те поне са началната точка за изграждане на структура. Най-често използваните методики могат да подпомогнат проучването.
Може и да разбираме сегашните реалности, но не е нужно да ги приемаме. Бихме могли да се обявим в полза на структури, които подкрепят прехода от прототипирането като инструмент за някои селектирани проекти към прототипиране като интегрирана практика.
От философия към интегрирана практика
За да премине от създаване на прототипи като философия (идеи, принципи) към установената практика, една компания трябва да създаде структура. Еволюцията от аджайл към скръм аджайл служи като аналог. Аджайл е колекция от принципи, на които скръм дава структура и функционалност. Например скръм екипите се срещат за кратка среща през деня, чрез която се проявява аджайл принципа: Бизнесът, хората и разработчиците трябва да работят съвместно всеки ден, за да бъде реализиран проекта“. А поддържането на постоянни екипи при практикуването на скръм е проявление на принципа: „Най-добрите структури, изисквания и дизайни се проявяват при екипи, които могат да се самоорганизират“.
Фокусът на аджайл е върху предоставянето на стойност за компанията. Вместо да организират екипи, за да бъде свършена дадена работа, скръм изисква задачите да бъдат поверени на постоянни екипи. С това се избягва нуждата от създаване на добра екипна култура всеки път, когато започне работата по проект. Екипите могат да сменят фокуса върху различен дигитален продукт, когато това е необходимо. Устойчивостта на екипа го прави по-сплотен и по-бърз. Той се превръща в градивна част от начина, по който организацията създава своите проекти. Промяната от традиционния към аджайл модела се направлява от ясни методологии за ръководене на проекти (скръм, канбан, кристъл), които формират структура, която подпомага приемането на трансформацията.
Шест елемента за институционализиране на прототипирането
Също като аджайл, дизайнът на услуги използва повторението, експериментирането и прототипирането. Разликата е, че дизайнът на услуги не е изградил метод за ръководене на проекти – структура, която подкрепя прототипирането по същия начин. Следователно, следващият въпрос е „Как бихме могли да трансформираме философията на прототипиране в структура на прототипиране в една компания?“ В следващия параграф са изброени шестте елемента, които дават структура на прототипирането. Тези елементи са свързани с прототипирането като философия, като са предоставени и примери.
1. Постоянни екипи
Това е елемент за изграждане структура, който може да бъде приложен в проекти за дизайн на услуги с цел подкрепа на сътрудничеството при всички фази на изграждане на проекта. Екипът за дизайн на услуги трябва да бъде постоянна единица. Това означава запазване на инфраструктурата на екипа, културата на ръководене и сътрудничество, както и комуникацията в организацията. Постоянните екипи не са затворени: хората ще излизат и влизат в тях, но те са устойчиви по време на фазите на изграждане на проекта и остават, когато проектът е завършен. Постоянните екипи могат да бъдат избирани за участие в проект на базата на съвкупността от техните умения.
2. Лаборатория за изработка
За да се прояви философията на бързото повторение при създаването на услуга, постоянният екип за дизайн на услуги има нужда от достъп до търговците, които са вътре и извън организацията. Да, нуждите от създаване на прототипи са непредвидими. Но като цяло има последователност, чрез която може да се планира покриването на нуждите на повечето концепции, които се обслужват. Един търговец може да направи прототип, в който да има симулирани интериори и екстериори, които се доближават повече или по-малко до крайната визия за услугата. Същото важи и за дигиталните прототипи. Тези установени връзки правят повтарянето на процеса по-лесно.
3. Лаборатория за прототипиране
За да се провалят бързо, екипите за дизайн на услуги се нуждаят от пространство, за да тестват своите прототипи в различните нива на изграждане на услугата. Както казват авторите на „Така се прави дизайн на услуги“: „Истинският контекст не е наличен… не позволява да се правят промени, все още не съществува или просто е прекалено скъпо да се използва“. В компанията „Чикафила“ (Chick-fil-A), иновационните екипи имат лесен достъп до пространство, където могат да внедрят реални прототипи с различна степен на завършеност, дори да направят ресторанти, които да приличат на реалните, където да симулират предоставяне на услуги. Ако са налице идеални условия на прототипиране, то физическите или дигиталните прототипи могат да бъдат поддържани по-дълго, така че вторите версии да бъдат подобрени спрямо първите.
Видео и аудио оборудването позволяват на заинтересованите страни да гледат и чуват симулациите в звукоизолирано пространство, което се намира в съседство и да направят настройките на прототипа в движение. Физическата близост и постоянният статут на една лаборатория позволява на заинтересованите страни да бъдат ангажирани на по-високо ниво.
4. Достъп до реални контексти
Един екип трябва да има достъп до физическо пространство за контекстуално прототипиране, което означава прототипиране там, където реалната услуга ще бъде ползвана. Това включва както физическия, така и дигиталния контекст. Необходимостта от реална физическа локация не се ограничава до марки, които имат конвенционални бизнес модели, като например свързаните с туризма и търговията на дребно. Много от най-иновативните услуги днес имат взаимодействие и отвъд интеракциите на потребителите с екрана на дадено устройство. Компаниите могат да формализират достъпа чрез предоставяне на различни стимули за заинтересованите страни, като контролират достъпа до реалните контексти. Например франчайзите на даден бранд могат да се регистрират за участие в изграждането на прототипи, което означава, че ще имат пръст и в изграждането на други пилотни услуги. Тези представители на франчайза ще имат полза от това, че са първи във въвеждането на иновациите.
5. Достъп до служителите и клиентите
Получаването на обратна връзка от клиентите и заинтересованите страни е целта на прототипирането, но участието на служителите или клиентите в реални прототипи често е пречка. Протоколите трябва да са ясни, включително при даване на съгласие да не се разкрива информация и при воденето на документация за поверителност.
6. Формализирани бюджети и финансиране
Компаниите трябва да улеснят всички тези процеси чрез заделяне на средства за прототипиране. Намирането на пари за повторение при създаването на прототипи, след като проектът е стартирал, понякога отнема много време, а понякога е невъзможно. Но освен стартирането на единични проекти, които по-лесно могат да бъдат финансирани, намирането на средства за структура за прототипиране ще доведе до големи икономии, от които ще имат полза много проекти.
Заключение
Тези елементи биха утвърдили прототипирането като институционализирана практика. Прототипирането на услуги трябва да бъде основна част от идеята за „правене на дизайн на услуги“ и дизайнерите на услуги трябва да ги изискват като необходимост в практиката.
Автор: Моника Тисминески
Източник: Touchpoint
Превод: Десислава Пътева
--
Имате нужда от подкрепа при създаването на услуги и продукти с фокус върху клиента? Пишете ни на hey@fabrica360.eu и ще ви помогнем да разрушите коловозите във вашата организация и да изградите култура, поощряваща иновациите.
--
Разгледайте обучителните ни програми "Креативно лидерство" и "Дизайн мислене". Сега напълно адаптирани и за онлайн формат.
--
За още вдъхновение на тема дизайн, креативност и иновации, посетете нашия Design and Creativity shop.
--